РАЗПЪЛЗЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; разпълзя̀ се, -ѝш се, мин. св.-я̀х се, прич. мин. св. деят. разпълзя̀л се, -а се, -о се, мн. разпълзѐли се, св., непрех. 1. За влечуго, насекомо и др. — започвам да пълзя1 (в 1 знач.) много, продължително. По-тежко болните пчели правят опити да излизат навън и при по-ниски температури на въздуха. Те са с подути коремчета, разпълзяват се по прилетната дъска и я зацапват с екскрементите си. ПВ, 2004, бр. З [еа]. Гущерът се разпълзя по напечения от слънцето камък.

2. За човек — започвам да пълзя1 (във 2 знач.), да се движа легнал по корем много, продължително; разлазвам се. Бебето се разпълзя из стаята. ● Обр. Взе да става страшно. Сенки се разпълзяха от гората. Д. Габе, Н, 56.

3. Само мн. За влечуги, насекоми и др. — с пълзене се движим, придвижваме в различни посоки. Грамадни змии се разпълзяха навред и се увиваха около краката им [на ловците]. Разсърдени от внезапното нашествие, което наруши спокойния им сън, тези гадове .. се спуснаха за отмъщение. А. Паскалев, ЛС (превод) [еа]. Охлювите се бяха разпълзели из кошничката, извадили рогцата си. Ст. Поптонев, НСС, 105. По улиците притичваха след майките си жълти пилета, бяха се разпълзели мравки. Ил. Волен, МДС, 140. Преди риболов се поставя [хранилката] в съда с белите червеи. Те влизат в лабиринта и след това постепенно се разпълзяват във водата. ЛР, 2003, кн. 5 [еа]. ● Обр. Залисан в тържеството си над тия смачкани души, той допусна известна разсеяност и мислите му се разпълзяха в различни посоки. А. Попов, МЛ [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)